ВЪЛШЕБНИКЪТ ХОХОТИНОВИЧ
Из зад високите, превисоки стени на кралския замък долетя върху грахова шушулка едно дребничко, закръглено, румено хилещо се старче. То така се захласваше от смях, че скоро падна посред кралския двор. Така рязко се смъкна, че кралят, който надничаше из зад крайчеца на завесата през прозореца, внезапно извика и жално простена:
– Охоховиновски!
– Много ми е приятно!
– Какво? На мен ми е зле, а на тебе, нагло старче, ти е приятно?! На теб ти е приятно, защото на мен ми е лошо? Стража!
– Ваше величество, приятно ми е да се запозная с Вас. Ами че аз зная, Охоховиновски – това е Вашето име.
– А-а-а! Това е друга работа. Стража, отбой! Да, аз съм Охоховиновски Дванайсети. А ти кой си?
– А аз съм Ваш гост, добрият вълшебник Хохотинович. Такава ми е фамилията.