ПРИКАЗКА ЗА ТЪГАТА
Елдар Ахадов
превод: Татяна Любенова
Живяла някога една много печална Тъга. Ходела тя, никому ненужна, измъчвала се, сълзи наридала море-океан, приближила се до своето море и решила да се хвърли в него. Засилила се отдалече, за да скочи в по-дълбокото, спънала се и паднала. Не в морето, а там, където се спънала.
Събрала се тълпа да гледа как Тъгата се дави. Хихикат, радват се, намигат си един другиму. Станала Тъгата, надула се като гъба: махайте се, вика, иначе няма да се удавя!
Всички веднага се разбягали.
Събула тя пантофите си, почистила пътечката си за засилване, за да не се спъне отново. Засилила се. Бух - във водата. И заплувала. Забравила била, че умее да плува. Народът се умърлушил.