ПРИКАЗКА ЗА ГЛАСЪТ НА ВЯТЪРА
Веднъж заспорили двама крале: чия земя е по-хубава? Чие слънце е по-високо? Чие небе е по-красиво?
Наистина, не са ли смешни тези крале? Намерили за какво да спорят! Тук няма никакъв смисъл да се спори. Всички знаят, че нашето небе е най-красиво от всички, нашето слънце огрява от най-високо, а наистина, по-хубава от нашата земица по целия свят няма да намерим. Защото всичко това е наше. А как е там при тях, на нас дори не ни е интересно.
Не, не съвсем, но почти безинтересно. Ако то беше поне мъничко наше... Е, тогава работата би била друга, тогава вероятно щеше да ни бъде по-интересно.
– Дай ми страната си – казал единият крал на другия – тогава аз ще мога да призная, че тя поне не е по-лоша от моята.
– А защо аз трябва да ти дам своята страна? – Възмутил се вторият крал.
Веднъж заспорили двама крале: чия земя е по-хубава? Чие слънце е по-високо? Чие небе е по-красиво?
Наистина, не са ли смешни тези крале? Намерили за какво да спорят! Тук няма никакъв смисъл да се спори. Всички знаят, че нашето небе е най-красиво от всички, нашето слънце огрява от най-високо, а наистина, по-хубава от нашата земица по целия свят няма да намерим. Защото всичко това е наше. А как е там при тях, на нас дори не ни е интересно.
Не, не съвсем, но почти безинтересно. Ако то беше поне мъничко наше... Е, тогава работата би била друга, тогава вероятно щеше да ни бъде по-интересно.
– Дай ми страната си – казал единият крал на другия – тогава аз ще мога да призная, че тя поне не е по-лоша от моята.
– А защо аз трябва да ти дам своята страна? – Възмутил се вторият крал.